Тодоровден –

История на празника

Тодоровден, наричан още „Конският Великден“, е един от първите пролетни празници в народния и православния календар. Денят се чества в първата събота след Сирни Заговезни. Празникът е познат още и като „Конски Великден“, защото цели да се отпразнува най-вече здравето на конете. Общо шестима светци в православния календар носят името Тодор, двама от които воини великомъченици – св. Теодор Тирон и Тодор Стратилат. Народният празник е подвижен, т.е няма фиксирана дата, и се празнува според Великден – обикновено първата събота от поста. ( Тази година 2024 г, Тодоровден се чества на 23 март) .

Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле, за да провери дали растат посевите. Св. Тодор забива копието си в земята и връзва коня си за него. Съблича своите девет кожуха и отива при Бога, за да го моли за лято.

Народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие и поговорката – „Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”

Традиции и обичаи на Тодоровден

На Тодоровден жените и мъжете си разпределят обичаите. Ключово място заемат младите булки, наричани „невести“, защото получават правото да месят хляб в къщата на мъжа. Обредния хляб, изпечен от тях, обикновено трябва да бъде с формата на кон или подкова. Той се маже с мед и по него се залепва варена царевица. След което хлябът се проверява от свекървите и се раздава на близките.

Ритуалът е важен за сближаване на снахите и свекървите и за приемането на младите невести в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, за да бъдат здрави и да има приплод.

Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да бъдат плодовити кобилите. За първи път след дългата зима, бабите подстригват децата. От там и на някои места се казва „остриган като магаре през март”.

Младите момичета измиват косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да бъдат лъскави и здрави косите им като конски гриви. След което изливат водата при конете, които поемат към определеното за кушиите място. За кушиите се запазва централно място на Тодоровден. Междувременно, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Събуждат се още призори и сресват и окичват най-хубавите си коне с мъниста, шарени конци и пискюли. На просторните поляни вече е премерено и маркирано трасето на надбягването и цялото село се събира за напрегнатото зрелище. На надбягването печели този кон, който е най-бързият. Награждаването обикновено включва торба хубав зоб, венец, който момите са изплели, и всеобщото признание и уважение на всеки.

Победителят и останалите участници правят почетна обиколка в селото, съпроводена с благословията от стопаните. След това първенецът прави почерпка в своя дом. Вечерта завършва с хоро, в центъра на който са най-видните ездачи.

Вечерта се сервира празнична трапеза, включваща пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи и варена царевица.

Toдоровден заема важна част от народните обичаи, защото е свързан с всички пролетни ритуали, включително и за смяната на зимата с пролетта и плодородието.

На този ден именници са:

Тодор,
Теодора,
Тодора,
Теодор,
Тошо,
Божидар,
Божидара,
Божанка,
Божо,
Дарина,
Дара,
Дарко,
Дора,
Дорка
Доротея.

Изненадайте именниците с нежен и красив подарък – Сребърно бижу с гравирано име.

ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ