Дървото символизира живота и неговата безкрайна еволюция. С дълбоко заровените си корени в почвата и издигащите се към небето клони, то е олицетворение на връзката между земята и небето.

Смята се, че дърветата са мост, който свързва трите нива на космоса: подземния свят – чрез корените си, повърхността на Земята – чрез стеблото си, Небесата – чрез най високите си клони, издигащите се към небето и търсещи светлина. По този начин дърветата свързват горния и долния свят.

В дървото може да открием и четирите елемента: Водата, която циркулира в неговите сокове; земята, с която се слива чрез корените си; въздухът, който храни неговите клони; въздухът, който храни неговите клони и огънят, който пламва при триенето на дървесни пръчици.

Във философията и в духовната медитация, дървото е символ на Сътворението. То е Макрокосмосът – голямата вселена.

Всички изображения на дървета са свързани с идеята за космоса. Той който е жива материя и постоянно е в процес на регенерация. Годишният цикъл на тези растения е свързан с естественото развитие на живота – раждането, смъртта и прераждането. За това дърветата символизират вечната еволюция на живота.

Какво символизира обърнатото дърво?

Съществува още един интересен символ – т.нар. обърнато дърво, чиито корени сочат нагоре, а клоните му са обърнати към земята. Тази интерпретация разкрива небесния произход на човека, като го подканва да се освободи от земните си навици и да открие себе си, зад воала на илюзията на този свят. Кара го да отрие своето вътрешно небе, което съответства на свещеното небе. Тези тълкувания на дървото като символ в по-старите индийски текстове – Ригведа и западните алхимични трактати.

Дървото на живота – символ в древните религии

Всички древни народи са почитали дървото, като са го причислявали към космическите символи. Най-древните религии казват, че дърветата са живи същества, които притежават собствена душа, към която човекът е имал особено отношение. Те са обитавани от духовете на природата, каквито са нимфите и елфите. Космическото дърво е определяно като нещо величествено. За келтите това бил дъбът, за немците – липата, маслиновото дърво – за ислямския Изток, ясенът за скандинавците, лиственицата и брезата за сибирците.

Дървото представлява оста, около която се групира вселената, като Игдрасил – ясенът на скандинавците, Сейба или Яхче, което според майте в Юкатан е свещено, расте в центъра на света и носи небесните слоеве. Същата е символиката и на дървото Kien-mou (Изправено дърво) в Китай. Клоните му докосват небето, а корените извират от подземния свят.

Заради всички народни вярвания, дървото приема ролята на т.нар. Дърво на Живота. Този термин произлиза от етапите на развитието на дървото, които съвпадат с етапите на живот на всички живи организми на Земята.

При будистите дървото Бодхи, под което Гаутама Буда получава просветление, е символ на Великото Израстване.

В християнството “Дървото на Живота ” е свързано с проявлението на божественото.

С времето родословното дърво се превръща в дърво – прародител. В библията се разказва за дърво Йесеево, което символизира последователността на поколенията, която завършва с идването на Исус Христос.

Дървото се свързва също и с пещта на алхимиците, утробата, в която се износва златото на философите. Основните символи, които се свързват с дървото са кръстът и планината.

Заради богатата си символика, дървото се превръща в символ, който често се носи като аксесоар.

Днес този елемент се включва при изработването на гривни, обеци и колиета. Хората, които носят Дървото на Живота, като бижу, се радват на дълголетие, спокоен и сплотен семеен живот и професионални успехи.

Ако ви е харесала символиката, която носи Дървото на Живота, тук може да разгледате всички бижута с този уникален елемент.